Под такава концепция като плеврата се има предвид тънка серозна мембрана, която покрива всеки белодроб - обикновено се нарича висцерална плевра) и облицовка на стените на плевралната кухина на белите дробове (пареалната плевра). Плеврата има най-фината основа на съединителната тъкан, която е покрита с плосък епител (мезотелиум) и се намира на основната мембрана.
Плеврата е черупка, която постави от едната страна дробовете (висцерални или вътрешни), а от друга страна вътрешната стена на гръдната кухина (патриетална или външна). Между тях се образува пространство, подобно на процеп, при което обикновено има плеврален флуид, който служи за намаляване на триенето между два плеврални листа по време на дихателните движения на белите дробове.
Плеурата се намира в гръдната кухина. За да стигнем до гръдната кухина, хирургът трябва да мине през няколко слоя тъкан. В началото тя е кожата (съдържа мастните и потните жлези) и подкожната мастна тъкан. След това идва слой от мускулна тъкан. Преминава се и голям брой кръвоносни съдове (артерии и вени) и нервни окончания. Благодарение на тях се осъществява храненето и инервацията (доставката на нервни импулси) на мускулите. Най-фините клони на кръвоносните съдове и нервите достигат до кожата, осигуряват необходимите вещества и осигуряват чувствителност.
Плевралната кухина е пространството между вътрешната и външната плевра. Вътрешният лист на плеврата покрива белите дробове, а външният от вътрешната страна облича гръдния кош. Обикновено в плевралната кухина има малко количество течност, необходимо за смазване по време на движението на белите дробове по време на дишането.
Плевросклерозата е множествена метастаза на тумор в плеврата, която настъпва при наличие на злокачествени неоплазми в тялото.
Един тумор може да метастазира до плеврата от почти всеки орган. Обаче най-често заболяването се проявява с рак на белия дроб, стомаха, гърдата, бъбреците, яйчниците, щитовидната жлеза, сарком на костите, лимфома и някои други тумори.
